Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Да опознаем вътрешния свят на двама влюбени, е една трудна задача, която става дори невъзможна, щом засяга личности с духовна величина от ранга на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Две емблематични фигури от историята на българската литература, видни интелектуалци, отдали се каузата да издигнат българската култура до нови висини. 

В настоящото ново луксозно издание на „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са поместени десетки кореспонденции с най-ранна дата 1903 г. и най-късна – 1911 г., непосредствено преди смъртта на Славейков. Запазен е автентичният език на бележития поет, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми. В бележки под линия са добавени липсващи в предходните две издания отделни пасажи и изречения в някои от писмата. В края на книгата са публикувани допълнителни писма, с цел по-детайлно представяне на определени периоди и събития.

Писмата на Пенчо Славейков съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера. Той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“ (1906 г.), ново издание на сборника „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.), шедьовъра „Кървава песен“ (макар и незавършена), а малко преди смъртта си е номиниран за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

Разлиствайки това безценно епистоларно наследство, читателят ще остане с впечатлението, че тази трескава дейност едва ли би била възможна без неговата възлюбена, но и съмишленица в поезията, Мара Белчева.